Брезите покрай тебе се събраха
и тръгнаха през белите гори,
когато в тебе себе си познаха
и ти откри сред тях сестри.

И дълго гледах аз сред здрача влажен
и бършех от лицето си сълза.
Брезичка исках тук да ми покажеш,
а ти самата си била бреза.
Евтим Евтимов

Сред тази планина неповторима,
извезана от хиляди нерви,
погледай: нещо и от тебе има,
готово всеки миг да промълви.

Приемай като своя всяка шарка,
докосвай всяка светлинка с ръка.
Природата е моя килимарка
и всичко тя за тебе изтъка.
Евтим Евтимов

На помощ не съм повиквал,
дори родения за тебе стих,
дори онези бели трепетлики.
Аз просто сам-самичък те открих.

Аз сам пъртината до теб проправих
и сам те виках нощ и ден.
Но ако за минута те забравя,
земята ще се вдигне срещу мен.
Евтим Евтимов

Онази равнина в съня ти плиска
зелените реки на класовете.
Небето беше слязло толкоз ниско,
че можеше в душата ти да свети.

Изчезваше от тебе всичко тленно.
Сред тази приказка от житни песни
звездите ставаха над тебе земни,
а ти до мене - цялата небесна.
Евтим Евтимов

Преди да грейне бялата зорница,
излязох сам в зелената гора.
Аз исках пак да те превърна в птица,
но нещо отведнъж ме спря.

Уплашиха ме просто ветровете
и дълго гледах тази синева:
о, ако ти политнеш към небето,
дали ще те намеря след това?
Евтим Евтимов

Вятърът разкъсва облак даже
да покаже силата си тайна.
Улицата бърза да ти каже
колко е голяма и безкрайна.

Че прашинка на света си само.
Че от тебе нищо не става.
Обикни. Една любов голяма
може над смъртта да те постави.
Евтим Евтимов

Сега не казвам нищо на света,
сега пред никого не се заричам,
сега не будя с векове нощта,
сега не се кълна, че те обичам.

Не пиша твойто име със лъча
на лунна нощ по къщите високи.
Като голямата река мълча,
когато стане по-дълбока.
Евтим Евтимов

Една ограда малка ни делеше
от приказки и приказни гори,
от този детски кът. А ти мълчеше.
Там бяха сбрани нашите игри.

И бързах вече аз да те загърна,
че някъде над насповея хлад....
Защо не мога днеска да ти върна
поне една игра от тоя свят!
Евтим Евтимов