Сега не казвам нищо на света,
сега пред никого не се заричам,
сега не будя с векове нощта,
сега не се кълна, че те обичам.

Не пиша твойто име със лъча
на лунна нощ по къщите високи.
Като голямата река мълча,
когато стане по-дълбока.
Евтим Евтимов