За този блог
Гласове: 87
Не подбирам.... поствам всичко, което ми е на душата. Ако трябва ще препиша и "Илиада" буква по буква... стига да поискам.
Постинги в блога от Август, 2010 г.
26.08.2010 12:22 -
Все ли в този кръг светът кръжи
Все ли в този кръг светът кръжи,
просто среща и събира двама?
Повече от туй ми предложи
нещо по човешко и голямо!
Аз стоя до тебе мълчешком
и тревога скрита ме обзема.
Ако любовта е само дом
по добре при мен да не дохожда!
Евтим Евтимов
просто среща и събира двама?
Повече от туй ми предложи
нещо по човешко и голямо!
Аз стоя до тебе мълчешком
и тревога скрита ме обзема.
Ако любовта е само дом
по добре при мен да не дохожда!
Евтим Евтимов
26.08.2010 12:19 -
Аз твойте сънища накъсах вече
Аз твоите сънища накъсах вече,
до капка твоите сълзи разлях;
аз сам отрових не една щастлива вечер -
от мен самият вече ме е страх!
И няма за какво да бъда таен -
богат аз само с тебе бях.
И може би след време ще узная
какво богатство пропилях!
Евтим Евтимов
до капка твоите сълзи разлях;
аз сам отрових не една щастлива вечер -
от мен самият вече ме е страх!
И няма за какво да бъда таен -
богат аз само с тебе бях.
И може би след време ще узная
какво богатство пропилях!
Евтим Евтимов
26.08.2010 12:16 -
Росата в равнината е изгряла
Росата в равнината е изгряла
По капките и сребърни вървя,
а утре сам ще бъда капка бяла
под тая необятна синева.
Пчелите ще ме търсят по цветята,
щурците - в кладенчета от лъчи,
земята - в облаците и тревата.
А аз ще бъда в твоите очи.
Евтим Евтимов
По капките и сребърни вървя,
а утре сам ще бъда капка бяла
под тая необятна синева.
Пчелите ще ме търсят по цветята,
щурците - в кладенчета от лъчи,
земята - в облаците и тревата.
А аз ще бъда в твоите очи.
Евтим Евтимов
26.08.2010 12:14 -
Има нещо страшно и човешко
Има нещо страшно и човешко
в моето обичане сега.
А защо на тебе ти е тежко
и защо тревожиш се така!
Че душата ми по теб се пръсва.
Че за теб се боря цял живот...
Ако зърното не се разкъсва,
няма никога да върже плод.
Евтим Евтимов
в моето обичане сега.
А защо на тебе ти е тежко
и защо тревожиш се така!
Че душата ми по теб се пръсва.
Че за теб се боря цял живот...
Ако зърното не се разкъсва,
няма никога да върже плод.
Евтим Евтимов
26.08.2010 12:09 -
Хубаво е, че поне те има
Хубаво е, че поне те има,
ала колко малко е това!
Постави високо свойте име -
на самата южна синева.
И стигни в година високосна
сянката на лунно поле.
Аз поискам ли да те докосна,
ще потърся в себе си криле.
Евтим Евтимов
ала колко малко е това!
Постави високо свойте име -
на самата южна синева.
И стигни в година високосна
сянката на лунно поле.
Аз поискам ли да те докосна,
ще потърся в себе си криле.
Евтим Евтимов
26.08.2010 12:05 -
Аз пиша песните за теб
Аз пиша песните за теб. Не крия.
Но никога не те заключвам в тях,
че мойте стихове не са килии.
Самият аз килиите презрях.
Гнездо сред топлите им клони свивай
и гледай към планинските била.
Поезията, мила, не убивай,
макар убивана да е била.
Евтим Евтимов
Но никога не те заключвам в тях,
че мойте стихове не са килии.
Самият аз килиите презрях.
Гнездо сред топлите им клони свивай
и гледай към планинските била.
Поезията, мила, не убивай,
макар убивана да е била.
Евтим Евтимов
26.08.2010 12:00 -
И ето - есен...
И ето - есен. И пътеки сиви.
Гората цялата се промени.
Листа и птици вече си отиват,
а аз те моля тихо: "Остани!"
Край мене всякое дръвче жълтее,
но тръгнеш ли обратно нейде пак,
гората отведнъж ще почернее
и може би над мен ще падне сняг.
Евтим Евтимов
Гората цялата се промени.
Листа и птици вече си отиват,
а аз те моля тихо: "Остани!"
Край мене всякое дръвче жълтее,
но тръгнеш ли обратно нейде пак,
гората отведнъж ще почернее
и може би над мен ще падне сняг.
Евтим Евтимов
26.08.2010 11:58 -
Студено стълбище така далеко
Студено стълбище така далеко
нима изведе те поне веднъж,
като онази каменна пътека,
изровена от вчерашния дъжд?
На горски здравец цялата ухае
и сбирала край изворите дъх,
днес не отвежда до врата на стая,
а стига винаги до някой връх.
Евтим Евтимов
нима изведе те поне веднъж,
като онази каменна пътека,
изровена от вчерашния дъжд?
На горски здравец цялата ухае
и сбирала край изворите дъх,
днес не отвежда до врата на стая,
а стига винаги до някой връх.
Евтим Евтимов