vbox7.com/play:5f79af76

За лъвовете питаш в моя юг,
изчезнали през вековете знойни.
Кажи ми - как да бъдат още тук,
когато вямаш вече равностойни?

Дочувал ли си ти на този склон,
като видение на теб изсечен,
отново да излиза нощем слон,
на смъртен риск завинаги обречен?

Дочувал ли си ти в тези лесове,
останили при своя спемен вечен,
отново тигър страшен да реве?
Изчезнали са лъвове, лъвици,

че вместо  силни, честни врагове,
навъдили се повече лисици.
Евтим Евтимов

Задгробен глас на сова - дух на мрака,
защо обажда се в гората стръмна
единствено когато тя е тъмна
и никого до своя праг не чака?

Защо след светлината се показва
отвъдната й сянка полетяла,
когато всичко кротко е заспало
и нито чува нещо, нито казва?

Защо избира часове такива
е дебне в тишината ненаситна,
когато всичко тук е беззащитно
и в пазвите зелени си почива?

Защо, на неприятел мой подобна,
напада само в тъмнината прокобна?
Евтим Евтимов

Побегне ехо зад дървета млади,
потрепне сянка в синя планина.
Започват първите каменопади
и този път от лявата страна.

Каменопади -  болкопади кръстни,
споменопади - падове в гърди,
далекопади - главопади късни,
ах, духопади - духове в звезди.

Каменопади - истина позната,
ах, светопади с дяволи в кръвта.
Обаждат се отвътре, от душата,
и тръпне от предчувствието тя.

Като че ли се сриват небесата
и иде вече края на света.
Евтим Евтимов