Побегне ехо зад дървета млади,
потрепне сянка в синя планина.
Започват първите каменопади
и този път от лявата страна.

Каменопади -  болкопади кръстни,
споменопади - падове в гърди,
далекопади - главопади късни,
ах, духопади - духове в звезди.

Каменопади - истина позната,
ах, светопади с дяволи в кръвта.
Обаждат се отвътре, от душата,
и тръпне от предчувствието тя.

Като че ли се сриват небесата
и иде вече края на света.
Евтим Евтимов