Два сини склона дълго ме зоват,
един до друг, застанали отдавна.
Откакто горе, зад върха стоят,
те всичко разделили са по равно.

И тъмните светкавици - на две,
и ехото на зимните лавини.
Еднакво спирали са ветрове,
натрупани под облаците сини.

Еднакво по небесния чертог
горели те на огъня обречен.
Еднакво са открили своя бог,
еднакво са вървели надалече.

Единия сега е по-висок
и никого не забелязва вече.
Евтим Евтимов

Всичко, всичко тука е познато,
сякаш е копирина картина.
Нито изгревите от злато,
нито залезите са от вино.

Нито ветровете са от тайни,
нито ручеите са далечни,
нито тези долини са трайни,
нито тези върхове са вечни.

Всичко се руши и си отива,
грейне изгрев, после свечерява.
Всичко, всичко тука е фалшиво,
сякаш нищо повече не става.

Истински е тоя дъжд обаче,
който след това ще ме оплаче.
Евтим Евтимов