Всичко, всичко тука е познато,
сякаш е копирина картина.
Нито изгревите от злато,
нито залезите са от вино.

Нито ветровете са от тайни,
нито ручеите са далечни,
нито тези долини са трайни,
нито тези върхове са вечни.

Всичко се руши и си отива,
грейне изгрев, после свечерява.
Всичко, всичко тука е фалшиво,
сякаш нищо повече не става.

Истински е тоя дъжд обаче,
който след това ще ме оплаче.
Евтим Евтимов