Вълните вдигаха до болка врява
и твоите следи изтриха те.
Но не плачи. Тук нищо не остава.
Но тоя пясък нищо не расте.

Над него само гларусите скитат.
Над него вехне всяко стъбълце...
Благодаря  за стъпките, които
остави само в моето сърце.

Евтим Евтимов