Една звезда над върховете мина
и изгоря във вечната тъма.
Навярно горе - сред звездите сини,
остана друга векове сама.

Сама - сред необятната вселена,
сама - сред върховете и късен дъжд.
И мислех си за тебе и за мене.
И колко страшно стана отведнъж.

Евтим Евтимов