И колко  укори, и колко думи -
от ехото им още гори.
Обиди яростни като куршуми
раняваха ме насън дори.

И аз бях сам. И ти сама остана.
И в тоя труден час клевети
единствено  поезията стана -
душите ни от тях да защити.

Евтим Евтимов