Дърветата са страшно добродушни
и ако ти останеш без утеха,
едно под своя покрив ще те гушне,
от друго ще получиш честна дреха.

Загубиш ли пътека в планината,
едно посоката ще ти покаже,
а друго, както си вървеше нататък,
до извор ще те съпроводи даже.

 
Поклон, поклон на тях! Затуй в несрета,
когато някой рана ми отвори,
сред хората съм срещал аз дървета,
а сред дървета – образи на хора.

 
Ах, те докрай оставали верни,
когато някой зад гърба ме черни.