Острани застават всички буки
и пътека край тях пълзи.
Снощи ти ли плакала си тука,
та поникват момини сълзи?

Цялата земя сега сияе!
Те цъфтят по моя  горски път,
мина ли края тях - да ме омаят
и душата ми да упоят.

Евтим Евтимов