За този блог
Гласове: 87
Постинг
23.08.2010 22:04 -
Аз още вярвам в чудеса (част 3)
Грях или благословия
Помниш ли снега безимен
дето заваля
от въздишката незримо-
нежна на греха?
Грях или благословия!?
Как да преценя?
Сняг вали, вали, аз крия
слънце по снега.
Но когато с дъх - кокиче
звънне южен ден,
и към мен с въпрос дотича
вятърът зелен
слънцето, за да познае,
знаеш ли, с тъга,
към снега като към рая
аз ще полетя.
Събира ни и ни разделя
копнеж неутолим.
И тъй неделя след неделя
един към друг вървим.
С капризите на първа пролет
нахлу в дома ми тих
и ето го: готов за полет
към теб е моят стих.
От слънцето загребвам думи.
Единствено за тях
не се измайсторени гуми.
Защо е този страх?
Ела! Приготвил съм постеля
от смях и стихове.
Душата ми с гласа на фея
Любима те зове.
Коя си ти? - сърцето пита.
Невинен ангел! Сатана!
От рая в ада запокитен,
гадая упрек и вина.
Сгреших ли? Как? Нали до вчера
ме къпа с пламенни слова,
а днес като тъмен жребий
гадая упрек и вина.
Коя си ти? Фаталност млада
за късната ми суета
или предчувствие за радост
след дива болка и тъга?
Която и да си, не мога
без твоя смях и гняв дори,
изгаряй ме с целувки-огън
и после, после ме кори.
Багрилото от устните ти плахи
издайнически засия на устните ми.
Радост и уплаха.
Целувката като пчела
отпи нектар от разцъфтели чувства
в градината на любовта.
Трепереща, ти с нежност безизкусна
червилото изтри с ръка.
Към нежните покои на нощта
асфалтът повече не води.
Пътечка сред трънлива пустота
разкъсва тясното боди.
И ето ни, под звезден небесклон:
една луна разстила люлка,
в която се отронва сладък стон
от пъргав лък и от цигулка.
Следва продължение....
Помниш ли снега безимен
дето заваля
от въздишката незримо-
нежна на греха?
Грях или благословия!?
Как да преценя?
Сняг вали, вали, аз крия
слънце по снега.
Но когато с дъх - кокиче
звънне южен ден,
и към мен с въпрос дотича
вятърът зелен
слънцето, за да познае,
знаеш ли, с тъга,
към снега като към рая
аз ще полетя.
Събира ни и ни разделя
копнеж неутолим.
И тъй неделя след неделя
един към друг вървим.
С капризите на първа пролет
нахлу в дома ми тих
и ето го: готов за полет
към теб е моят стих.
От слънцето загребвам думи.
Единствено за тях
не се измайсторени гуми.
Защо е този страх?
Ела! Приготвил съм постеля
от смях и стихове.
Душата ми с гласа на фея
Любима те зове.
Коя си ти? - сърцето пита.
Невинен ангел! Сатана!
От рая в ада запокитен,
гадая упрек и вина.
Сгреших ли? Как? Нали до вчера
ме къпа с пламенни слова,
а днес като тъмен жребий
гадая упрек и вина.
Коя си ти? Фаталност млада
за късната ми суета
или предчувствие за радост
след дива болка и тъга?
Която и да си, не мога
без твоя смях и гняв дори,
изгаряй ме с целувки-огън
и после, после ме кори.
Багрилото от устните ти плахи
издайнически засия на устните ми.
Радост и уплаха.
Целувката като пчела
отпи нектар от разцъфтели чувства
в градината на любовта.
Трепереща, ти с нежност безизкусна
червилото изтри с ръка.
Към нежните покои на нощта
асфалтът повече не води.
Пътечка сред трънлива пустота
разкъсва тясното боди.
И ето ни, под звезден небесклон:
една луна разстила люлка,
в която се отронва сладък стон
от пъргав лък и от цигулка.
Следва продължение....
Но от кого е?
цитирайОт Кирил Малаков!
цитирайНа кого да благодаря за публикуваните творби от стихосбирката ми "Аз още вярвам в чудеса"?
цитирайБлагодаря ти, Илиана!
цитирайkirilmalakov написа:
На кого да благодаря за публикуваните творби от стихосбирката ми "Аз още вярвам в чудеса"?
Вашата стихосбирка никой читател нямаше дори да я намери по книжарниците и аз реших да ви намеря последователи по друг начин. :(
