Горски копнежи

На ягоди горски смехът ти прилича,
Тъй вкусни са тези стрели,
които в душата ми пъстра надничат
с вълшебния зов: - Остани!

Целувам очите ти, устните. Боже,
гората ухае на смях!
И вече разбирам Адам как не може
избяга от вечния грях.



Горски ручеи сънуват
януарския ти смях.
Стъпките в снега танцуват
блус - прелюдия към грях.

Водя те към хижа будна;
вино, свещи и копнеж.
Там от хубостта ти чудна
ще отпия полъх свеж.



Танцуваш като изворна вода,
примамливо - неустоима,
след пъстра огърлица от цветя
в подножието на Пирина.

Намерила заслон и светлина,
събличаш дрехите от свила
и с голота на змия-жена
изпиваш мъжката ми сила.



До ручейчето в горската обител
стоя на колене.
Тук споменът за теб е вечен жител
и с него насаме

аз тихичко, през сълзи, днес говоря:
-Обичам те, дете!
И клетвата, че няма да се боря,
душата ми боде.

Тревата  дъхава с милувка будна,
дошла от твоя сън,
аз галя и надежда безрасъдна
ме сепва в палъв звън.

Навярно сред постелята зелена
разковничето спи.
Магията на обич споделена
тъгата ще стопи.

До ручейчето в горската обител
стоя на колене
и търся щастието - тъжен зрител
на моите грехове.


  Обичта ми, 
                  лудешки разголена,
                                                     грее.
Като дива коза
                   тя катери баира и
                                               спира.
Долу, в ниското, страстните призивни звуци
за нежност умират.
Затова ще те чакам на билото.

Ако твоята
                 обич е истинска,
                                            чиста,
ще препусне към мене
                           по стръмното, тъжното,
                                                              смело,
както пръстите яздят по струните звънки
на виолончело.
Обичта ми те чака на билото.

Изкачиш ли го,
                         с устни изпръхнало-
                                                         жадни,
ти, магьоснице,
                      дяволски хубава, властна и
                                                                  страстна,
ще отпиеш небе от душата ми синя
и девствено ясна.
Обичта ми те чака на билото.
        Автор: Кирил Малаков