Среднощните ми думи забрави,
макар понякога да ставам страшен.
И все към моето сърце върви.
Върви. Днес всичко в тоя свят е наше.

Един за друг земята ни роди
и по-добре е под небето синьо
да изгориме като две звезди,
отколкото за миг да се разминем.

---

---

Евтим Евтимов