И винаги до мене - твойто рамо,
и винаги до теб заставам аз,
и винаги да бъдем с тебе двама,
дори да има мъка между нас.

Тъй както тези стихове у мене:
понякога останали без звук,
понякога от нещо разделени,
но никога - един без друг.
Евтим Евтимов