Докосвах аз косите твои
в един далечен влак на юг,
и винаги ще бъдеш моя,
дори далеч да си оттук.

Дори да имаш златно ложе,
ще искаш в пролетния мрак
глава на мойта длан да сложиш
и пак да бъдеш в оня влак.
Евтим Евтимов