Какво ми спомня долината суха,
изсъхнала сега като ръка?
Дали за сянка, неизбежно глуха,
след някоя избягала река?

Или за късна, пясъчна надежда?
Или за изоставен вече свят?
Дали за път, отвъд света отвеждал?
Дали за глас, останал тъй назад?

Или за нещо, вчера тука спряло?
Или за длан, която чака дан?
Дали за време, бързо отлетяло?
Дали за миг, все още неприбран?

Или за бащиния празен дом,
пред който мама чака мълнешом?
Евтим Евтимов