Искам аз оттук да се преместя,
искат вече да ме видят друг.
Тези гласове дочувам често,
но завинаги оставам тук.

Искат да отида по-нататък,
в неизвестен поетичен рай,
но какво съм аз без планината,
но какво съм аз без своя край?

Аз съм внук на върховете сини,
и с поверията съм в съюз.
Аз съм като мелнишкото вино -
тайната му зная наизуст.

Пренесе ли се на друго място,
то загубва истинския си вкус.


Евтим Евтимов