За този блог
Гласове: 87
Постинг
23.08.2010 12:46 -
Аз още вярвам в чудеса (част 2)
Автор: bulgarialove
Категория: Поезия
Прочетен: 2823 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.08.2010 12:47
Прочетен: 2823 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 23.08.2010 12:47
Нежно докосване
Аз още вярвам в чудеса!
Паричката от празничната пита
докосва звездни небеса
с молитвата ми да не си сърдита.
Обичам те! - две думи в дар
от твоите очи, за да получа,
на всичко съм готов. Кошмар
са дните ми без теб и проза скучна.
Ела отново и бъди
живот в живота ми, стихия нежна,
която Бог благослови
с една паричка слънчево-копнежна.
.jpg)
На шията ти златен наниз
не сложих с клетвени слова.
Сълза от ангелски катарзис
в сребро красиво оживя.
Сребро, с което ти ме вика
при себе си и нощ, и ден,
а аз, глупакът, вдигах пика
насреща ти като гамен.
Прости ми, слънчице чаровно,
за всеки облачен сюприз
на моето сърце греховно!
Прости ми с поглед мил и чист!
Рождено място - лист хартия.
Две буквички със синя кръв
прерязват синята си връв
и грейват в думичка - магия.
Гнезди душата ми с наслада
за твойто "да" уютен дом.
Аз в него никога със злом
не бих пристъпил, моя радост.
Бяла птица съня ми прониза
с тънък полет над бистра река.
Твойто име бе нейната виза,
за да кацне на мойта ръка.
Тя се сгуши за миг - доверчива.
Шепа радост, вълшебство с крила.
Но гласа на душата си дива
скоро чу и от мен отлетя.
Като цвете в саксия
тихомълком расте
Любовта. Назовия я,
както малко дете
се опитва да срича
сладко "ма-ма" на глас.
Тъй от твойто "о-би-чам"
ще разцъфне завчас
пъстроокото цвете
посред вихър студен.
Дай ръцете си - двете,
да го топлим весден!
Сърцето ти щастливо чурулика.
Магията на минал ден
при себе си отново те повика
и ето те: цъфтиш пред мен.
За мъничко от радостта ти цветна
откъсвам те като крадец
с молитвата за обич искрометна
преди последния звънец.
Върху спомени - жарава,
с нестинарска страст,
белият ветрец навява
нежния ти глас.
Преспа от слова уханни
в стар оджак искри.
По стените бродят странни
сенки - до зори.
Звън от отлежало вино
шета като маг.
И изгряваш, нежност в синьо,
в белоснежен зрак.
Автор: Кирил Малаков
Аз още вярвам в чудеса!
Паричката от празничната пита
докосва звездни небеса
с молитвата ми да не си сърдита.
Обичам те! - две думи в дар
от твоите очи, за да получа,
на всичко съм готов. Кошмар
са дните ми без теб и проза скучна.
Ела отново и бъди
живот в живота ми, стихия нежна,
която Бог благослови
с една паричка слънчево-копнежна.
.jpg)
На шията ти златен наниз
не сложих с клетвени слова.
Сълза от ангелски катарзис
в сребро красиво оживя.
Сребро, с което ти ме вика
при себе си и нощ, и ден,
а аз, глупакът, вдигах пика
насреща ти като гамен.
Прости ми, слънчице чаровно,
за всеки облачен сюприз
на моето сърце греховно!
Прости ми с поглед мил и чист!
Рождено място - лист хартия.
Две буквички със синя кръв
прерязват синята си връв
и грейват в думичка - магия.
Гнезди душата ми с наслада
за твойто "да" уютен дом.
Аз в него никога със злом
не бих пристъпил, моя радост.
Бяла птица съня ми прониза
с тънък полет над бистра река.
Твойто име бе нейната виза,
за да кацне на мойта ръка.
Тя се сгуши за миг - доверчива.
Шепа радост, вълшебство с крила.
Но гласа на душата си дива
скоро чу и от мен отлетя.
Като цвете в саксия
тихомълком расте
Любовта. Назовия я,
както малко дете
се опитва да срича
сладко "ма-ма" на глас.
Тъй от твойто "о-би-чам"
ще разцъфне завчас
пъстроокото цвете
посред вихър студен.
Дай ръцете си - двете,
да го топлим весден!
Сърцето ти щастливо чурулика.
Магията на минал ден
при себе си отново те повика
и ето те: цъфтиш пред мен.
За мъничко от радостта ти цветна
откъсвам те като крадец
с молитвата за обич искрометна
преди последния звънец.
Върху спомени - жарава,
с нестинарска страст,
белият ветрец навява
нежния ти глас.
Преспа от слова уханни
в стар оджак искри.
По стените бродят странни
сенки - до зори.
Звън от отлежало вино
шета като маг.
И изгряваш, нежност в синьо,
в белоснежен зрак.
Автор: Кирил Малаков
Вълнообразно
